Париж ми отива
Нашият конкурс " Обичам този град! " приключи, само че ние ще продължим да публикуваме огромна част от получените текстове. Диа Ангелова е поетеса и преводач. Родена е в София, приключила е " Философия " в СУ " Св. Климент Охридски ". Има издадени няколко стихосбирки, занимава се и с мултимедийни планове. Диа ни е изпратила няколко свои произведения, отдадени на Париж.
***
За Айфел говорехме. Ето я, нищо и никаква, пардон, голяма, чудовищна скала от стомана, от скелета, тя е скелет, забил нос в небето над Сена.
Лъчезарна, надвиснала, застрашителна, като че ли веднага ще се срути, ефирна и тежка, тромава и грациозна. Като гнездо, изплетено от милиони пръчки. Желязно гнездо за влюбени. Цял ден я снимам.
С Париж сме остарели познати
Галантен, разпуснат, изискан
аристократ
в леглото ми се протяга,
навлиза с уличния звук.
Насъсква ранобудните водачи.
Отварям прозореца,
площадът плисва,
свети, бумти, отразява се
в удивените ми очи.
С Париж сме остарели познати.
Париж ми отива, бих споделила.
И всяка жена тук наподобява красива.
А той, с безгрижие на палавец,
цяла нощ неуморствал,
в този момент се изправя могъщо,
със екот,
и ексхибиционистично
навира в лицето ми
Айфел.
Какво да ти описвам за Париж ,
наподобява ми на кафенето на света,
където всички персони
са фотографирани на стената
и са си дали подписа.
Айфел е купчина желязо,
само че впечатлява.
Под Триумфалната арка нe спирам,
може би тъй като няма защо
да побеждавам.
Във Лувъра се изгубвам,
едвам съумявам да зърна
прехвалената Мона Лиза.
Не мога да се начудя
по какъв начин са докарали дотук
такива чудовищно огромни парчета
от Египет…
Сакре Кьор на хълма в бяло
избуява. Тишината вътре сграбчва,
тълпите коленичат пред сребърен Исус.
Време е за псалми. Органът запява.
Навън, туризмът е насъщ.
В подножието дреме Плас Пигал.
Мулен Руж върти все същата история,
размахва вятърни ръце,
време е за спектакъла.
Преди тук да си дадат среща
травестити и писатели,
в точния момент се шмугвам в метрото.
Сякаш прекосявам под земята
успореден град.
Страшно и възбуждащо.
Излизам още веднъж в Латинския квартал.
Тук няма да видиш рицари,
само че пък обилно ще те нагостят.
Светлините, запазена марка
на всяка механа, датираща
от началото на века.
За петнайсет сребърника, евро,
си мечтан и чакан посетител.
Какво да ти опиша за Париж?
Вятърът по Сена си е същият.
Мостът Александър Трети
свети във злато, статуите индиферентно
устояват на хилядите фотоапарати.
С премръзнали пръсти фотографирам изпод златния кон
и си мисля за теб.
Автор: Диа Ангелова
***
За Айфел говорехме. Ето я, нищо и никаква, пардон, голяма, чудовищна скала от стомана, от скелета, тя е скелет, забил нос в небето над Сена.
Лъчезарна, надвиснала, застрашителна, като че ли веднага ще се срути, ефирна и тежка, тромава и грациозна. Като гнездо, изплетено от милиони пръчки. Желязно гнездо за влюбени. Цял ден я снимам.
С Париж сме остарели познати
Галантен, разпуснат, изискан
аристократ
в леглото ми се протяга,
навлиза с уличния звук.
Насъсква ранобудните водачи.
Отварям прозореца,
площадът плисва,
свети, бумти, отразява се
в удивените ми очи.
С Париж сме остарели познати.
Париж ми отива, бих споделила.
И всяка жена тук наподобява красива.
А той, с безгрижие на палавец,
цяла нощ неуморствал,
в този момент се изправя могъщо,
със екот,
и ексхибиционистично
навира в лицето ми
Айфел.
Какво да ти описвам за Париж ,
наподобява ми на кафенето на света,
където всички персони
са фотографирани на стената
и са си дали подписа.
Айфел е купчина желязо,
само че впечатлява.
Под Триумфалната арка нe спирам,
може би тъй като няма защо
да побеждавам.
Във Лувъра се изгубвам,
едвам съумявам да зърна
прехвалената Мона Лиза.
Не мога да се начудя
по какъв начин са докарали дотук
такива чудовищно огромни парчета
от Египет…
Сакре Кьор на хълма в бяло
избуява. Тишината вътре сграбчва,
тълпите коленичат пред сребърен Исус.
Време е за псалми. Органът запява.
Навън, туризмът е насъщ.
В подножието дреме Плас Пигал.
Мулен Руж върти все същата история,
размахва вятърни ръце,
време е за спектакъла.
Преди тук да си дадат среща
травестити и писатели,
в точния момент се шмугвам в метрото.
Сякаш прекосявам под земята
успореден град.
Страшно и възбуждащо.
Излизам още веднъж в Латинския квартал.
Тук няма да видиш рицари,
само че пък обилно ще те нагостят.
Светлините, запазена марка
на всяка механа, датираща
от началото на века.
За петнайсет сребърника, евро,
си мечтан и чакан посетител.
Какво да ти опиша за Париж?
Вятърът по Сена си е същият.
Мостът Александър Трети
свети във злато, статуите индиферентно
устояват на хилядите фотоапарати.
С премръзнали пръсти фотографирам изпод златния кон
и си мисля за теб.
Автор: Диа Ангелова
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ